За книгата: 1979 г. / "...преди корабостроенето във Воронеж беше тихо. Реката течеше лениво, виеше се през поляните. Близо до самия град тя се разливаше в два канала, образувайки остров, обрасъл с дъбове. В реката имаше риба - язь, сом, костур, щука, хлебарка. От Дон доплува стерляд, но беше рядкост. Над и под града бреговете бяха залесени. Тук имаше много дивеч - лисици, зайци, вълци, язовци, лосове. Нямаше мечки, но имаше ценно животно - бобърът. Кожуси и шапки са били толкова скъпи, че само боляри или търговци, които са били по-богати, са могли да го носят, но най-важното е, че реката е била дълбока и е имало много гора. И дървеният материал е добър, корабен, прав, прав, без гниене, суверенът Петър Алексеевич, щом пристигна, го погледна и не си отиде. Той построи корабостроителница под градските стени и доведе холандски дърводелци и занаятчии. И той започна да строи кораби, освен във Воронеж, бяха създадени корабостроителници в село Чертовицкое, в Рамон и на други места. Но те бяха по-малки и се наричаха малки корабостроителници. И така или иначе там се строяха същите кораби. …»